Search

Бай Вихър Карата от Сивино

Здравейте, приключенци!

Ето още един жител на село Сивино – бай Вихър Чавдаров. И него срещнахме случайно. Беше на двора с тава ябълки и ни заговори. Ние го попитахме как може да стигнем на отсрещния баир с хубавата ограда. Бай Вихър ни упъти и не ни пусна да тръгнем преди да си вземем от ябълките. Видяхме, че пред тях има спрени няколко трабанта и той каза, че са негови. Обещахме му, че на връщане ще минем да ни разкаже за тази любов с трабантите.

Речено-сторено. Намерихме си оградката, снимахме къщите и хайде при бай Вихър. Той пак беше в градината – събираше семената на цветята. Както му обещахме, искахме да научим повече за трабантите и той ни разказа.


„Трабантът е най-старата кола, той е като баща на другите коли. Аз съм бил шофьор на рейсовете много време, после работих в рудник. Я бех на 47 години, когато се пенсионирах. Вече 31 години съм пенсионер. Много хора се оплакват от живота, от държавата, аз пък по-хубаво не съм живял. Обидно ми е, когато някой напада държавата. Трябва да се работи, това е. А трабантите…имам си три, ама само единия съм оправил. Жената като ми се скара – отивам при трабанта, там ми е спокойствието. Вече не мога да шофирам, оти ме болят ногите, ама си ги гледам трабантите. Ей ме на, с патериците ходя, ама ми идва да запея. “

На изпроводяк ни каза да се спрем на новата чешма по пътя. Той и синовете му са я направили. Отнело им 3 години да докарат водата от Ком до мястото край пътя. Попитах го, защо им е и той ми отговори: „За хаир на хората. Да си спомнят за нас след време“. Такива са родопчани, с широки души.

Разделихме с бай Вихър с ведрина в душите. Замислих се колко са младите хора днес, така да се радват на живота? Все бързаме за някъде – работа, деца, дом да построиш, кола да си купиш и докато препускаме нанякъде, забравяме да се радваме на живота, да поспрем за малко и да ни се прииска да запеем, както казва бай Вихър.

24.10.2020

39 views0 comments