Search

Забравените села - Баблон

Здравейте, приключенци!

Днес ще ви разкажем за още едно от забравените села – Баблон. И то като Марино е трудно достъпно, но пък е на удивително красиво място.

Тук намирането на информация беше по-лесна. Имам приятелка, която често публикува снимки от къщата им в Баблон. Свързах се с нея и тя ми каза, че трябва да се срещнем с нейния дядо, който може да ни разкаже много за селото. Речено-сторено. Открих дядо Асан на градинката му над Смолян, да пасе кравичката Марта.

Казах му за какво го търся и той ме покани до колибата на сянка да си поговорим, докато стане време да прибере кравата. Първо, разбира се го попитах за името – от къде се е взело и какво значи, защото когато го чух за първи път асоциацията ми беше за Вавилон.

Той каза, че като малък също се е чудил и разпитвал старите хора, но никой не могъл да му каже. Аз порових малко за информация и се оказа, че името не е с свързано с древния град, а си има стар славянски географски термин бабел, който означава „връх, възвишение с разлато широко било“, повече може да прочетете тук: https://toponymio.wordpress.com/2017/10/20/bablon_momchil_chalakov/

Селото Баблон се появило като овчарска заселка от къшли. По-надолу имало и махала, която се казвала Махалата, а срещу нея има едно място, на което му викали Чорква, но да се върнем на Баблон.

Разгледайте къщите на снимките!

Дядо Асан ми разказа, че камъка за къщите са го пренасяли на мулета. Като дете ходели на училище в Смилян пеш и зиме и лете. Една зима, съвсем не ходил на училище защото снега бил много дълбок. И тогава и сега освен горски път и пътеки няма друг начин да се достигне до селото. Всичко са го носили на гръб или с мулета. Докато, както и при Марино, хората постепенно слезли в Смилян или в градовете. През 70-години Баблон опустял и го заличили от картата. Дядо Асан се радва, че децата и внуците му поддържат къщата и си ходят редовно. Руснаци са купили 2-3 къщи и пак се чува глъч в селото, макар и през лятото. Няма ток, водата е изворна и не стига до всички къщи, но пък да се завърнеш с дядовата къща и да спреш хода навремето е безценно преживяване в нашия забързан век.

Много неща ми разказа дядо Асан, но аз ще споделя с вас една история за двама братя, бандити и отвлечена девойка.

Заселили се на времето в Баблон две момчета братчета сираци – Делиалиевите. Не си спомни дядо Асан от къде са дошли, нито пък какви са им били имената. Тогава в района вилнеели бандитски банди. Една от тях отвлякла за откуп дъщерята на богат бей от гръцко. Затворили ли я в една от къшлите в Махалата. Няколко пъти пращали хабер на баща й да плати откуп, но той не, та не –искал си дъщерята. Минало се време и бандитите повели момичето към Смилян да се изкъпе и да я срешат, но за да не ги видят къде я крият, минали през Баблон. Двамата братя ги видели и решили да спасят момата. Да ама нямали джепане и ползвали зърна зрял грах или сол. Когато бандитите минавали покрай чешмичката, единия от братята стрелял по тях, а другия ги натръшкал по стръмния склон на дерето. Прибрали девойката, питали я коя е, а тя им разказала че се казва Фатме и е от гръцко. От тогава чешмичката се казва Фатмин вриз. Та завели братята момичето при баща й, а той от радост им казал: „Ако не сте женени, който я поиска му я давам за жена!“. Те оказали, защото били дали обет да не се женят. Питал ги благодарния баща как да им се отплати, те отказали пари, но поискали барут и джепане, защото нямало от къде да се намери.

После идвали на два път да ги уловят, че да служат в турската армия, защото били сираци. Имало практика, ако някой го повикат да служи, а той си намери заместник, нямало да го закачат. Властите не успели да ги хванат и в един момент младежите изчезнали от селото – никой нито ги чул, нито ги видял повече. Интересни времена са били тогава.

Приключенци, както виждате, макар и да ги няма на картата, тези села са живи. Ако търсите и слушате внимателно, ще откриете невероятни места и истории.

В Баблон също се срещнахме с овчар, но за него ще ви разкажем в следващата ни история.

14.07.2021г.

8 views0 comments