Search

Забравените - село Марино

Здравейте, приключенци!

В търсене на приключения попадаме на най-различни места. Днес отваряме една нова страница и ще започнем да ви разказваме за забравените села. Това са села заличени от картата с празни къщи, съборени плевни и в същото време пълни с живот.

Първото село, за което ще ви разкажем е Марино. Открихме го случайно, докато снимахме крепостта край Кошница. От дрона видяхме, че отсреща има къщи и решихме, че ще проверим какво има там. И тка един ден тръгнахме на приключение. От главния път от Смилян видяхме черен път, който минаваше край голям обор. Тръгнахме по него и той ни поведе през красива букова гора. В голямата си част пътя следваше стръмните извивки на дълбоко дере и почти бяхме изгубили надежда, че ще намерим къщите. В един момент обаче гората пред нас просветна и се озовахме на широки ливади и съвсем в края на първата ливада открихме първата къща, или това което беше останало от нея. Проверихме на картата и се оказа, че това е село Марино. Полюбувахме се на гледката, направихме снимки. И тук свърши лесната част.

Разпитахме в кметство Смилян дали разполагат с информация за селото и се оказа, че нямат нищо. После попитахме в читалището и от там ни свързаха с една любезна дама – Зюмбюла Каменова, чиято баба е родом от Марино. Тя ни разказа легендата за Марино. Първото селище било по-надолу в местността Балицкото. Там за първо се заселили трима братя и една сестра, която се е казвала Мара. По време на потурчването, братята избягали в Чокманово, а сестра им останала в селото. Селото било доста голямо, турците опожарили селото и потурчили останалите жители с тях и Мара. След опожаряването Мара и останалите се преместили, там където е днес селото и го нарекли Марино.

Иначе бабата на Зюмбюла ѝ е разказвала, че Марино е заселено по време на чумата от XVII в. Когато върлувала злата болест хората от Райково, Турян, че и от гръцко, търсели къде да се скрият и се заселили на мястото, което някога на картата било означено като село Марино.

Зюмбюла си спомни, че в селото нямало училище и магазин. Децата са ходили на училище в Смилян, а са пазарували от Пещера и Чокманово. Постепенно хората се изселили към Смилян, Смолян, Пловдив и други места. Това се наложило от динамиката на живота – до селото нямало асфалтов път, училище и магазин и всичко се случвало трудно.

Семейството на Зюмбюла било от последните, които се изселили и си построили къща в Смилян. Известно време ходили да поддържат градините, но дивите животни започнали все по-често да унищожат реколтата и така постепенно хората спрели да се връщат в селото.

Днес там пасе стадото си един овчар, но за него ще ви разкажем друг път.

08.07.2021г.


18 views0 comments