Search

История за един доктор и една...мечка

Здравейте, приключенци!

Един ден, докато минавахме през Смилян, забелязахме, че в двора на една къща младеж твори нещо от много голям дънер с моторна резачка.

Фотографската техника обаче не беше с нас, затова побързахме да се оборудваме и ето ни на мястото. Човекът беше с антифони и толкова потънал в заниманието си, а ние бяхме толкова любопитни да разберем какво прави, че му прекъснахме работата и го попитахме.

Оказа се, че това е Светозар Марангозов, който по професия е съдов хирург в една от водещите болници в София. Дошъл си за почивните дни в Смилян и се заел с любимото си хоби, което е да изработва различни фигури от дърво с помощта на моторен трион.

Сподели ни, че се занимава с изработката на такива фигури от около осем години. Гледал е как става в интернет и решил да опита. Първото нещо, което направил било фигура на мечка и тя взела, че се получила. През годините е правил прасета, крави, зайци и какво ли още не. Докторът сподели, че при него готовите фигури не се задържат дълго. Тъй като къщата му е на главната улица в Смилян все се вижда какво прави и той подарява готовите фигури на приятели. Затова когато с баща му направили навес пред къщата, той решил да изреже фигури по гредите на навеса, защото така няма кой да ги вземе. Съгласихме се, че така е честно, защото и той има право да се порадва на красотата, която сътворява.

В парка на селото има негова фигура на катеричка с жълъд, а за комплекс „Млечен дом“ е сътворил композиция от целуващи се крава и бик. За модела на кравите каза, че се вдъхновил от кравата на шоколадите „Милка“, пък и има лека заигравка с името на собственичката на комплекса, която се казва Милкана.

Сега се е заел да направи мечка с мече. Дървото, от което ще „излезе“ мечката е ела. Дънерът е висок 2,50м, с диаметър 1,30м., така че и мечката ще е доста внушителна. А любовта към дървото датира от детските му години, защото и дядо му и баща му са дърводелци.

Попитахме го дали се работи лесно с резачката, а той се усмихна и отговори: „Не знам. Не е лека задача, в никакъв случай. Доста е изморително, но когато се улиса човек в работата забравяш. Имам случаи 5-6 часа съм работил постоянно, не се сещам да пия кафе или да седна да почина. Всяко едно паднало парче ти дава визия, какво трябва да направиш следващо – къде да оформиш, къде да пипнеш още малко, къде не ти харесва. Тук не става въпрос дали му харесва на някой друг, а на мен да ми доставя удоволствие. За едни мечката ще е дебела, за други ще бъде мършава, за трети ще бъде с малка глава, за четвърти ще е прекалено свирепа. На мен да ми харесва, аз го правя за себе си – да си почивам и да надграждам себе си по някакъв начин. Всяка следваща става по-хубава.“

Благодарихме за прекрасната среща и разговора. С нетърпение ще чакаме мечката да бъде завършена и ще ви я покажем в готовия и вид.


19.05.2021г.

2 views0 comments