Search

Какво направихме със снимките от изложбата?

Здравейте, приключенци!

Днес ще ви разкажем какво направихме със снимките от изложбата. Подарихме ги!

Решихме, че е хубаво всяка снимка да остане при собственика си за спомен. И така поехме на поредното си приключение, да намерим нашите модели и да им подарим снимките. В Сивино намерихме баба Боряна, Карата и баба Ася. Само с баба Фатме не се видяхме, защото беше при дъщеря си в с. Смилян, но оставихме снимката и на нейната приятелка баба Ася.

После отидохме до с. Бориково и там открихме Салих Паша и баба Руска, за да им подарим техните портрети. Намерихме ги заети с ежедневните им работи и малко ги прекъснахме, но те не ни се разсърдиха, даже напротив.

А след като ги оставихме се отправихме към с. Арда, за да намерим нашите весели баби - сестрите Хайрие и Емине. Намерихме само баба Хайрие, на обичайното място в магазина. Като видя снимките, познайте каква беше реакцията ѝ – започна да се смее и веднага звънна на сестра си Емине да ѝ съобщи, че сме им занесли снимки.


Нямате представа как се зарадваха нашите герои. Ще си кажете какво пък толкова – снимки. За нас, хората със смарт телефони, които сме свикнали да правим стотици снимки почти всеки ден, да имаш снимка е нещо обикновено, нормално, ежедневно. Това не е така обаче, за нашите любими приятели от Коритото. Един дядо, например, когато го снимахме лятото, сподели, че това му е първата снимка от 40 години насам. Представяте ли си?

Подаряването на снимките ни направи безкрайно щастливи, защото успяхме да доставим радост.

Нашето приключение продължи и през следващия ден.

Първо отидохме при леля Къри от Черешова ряка. Сигурно си я спомняте от историята за Лопатарка. Намерихме я в къщи да шета. Разбира се поинтересувахме се и за кошутата. Леля Къри ни разказа, че ловната дружинка от Турян, чиято инициатива е заселването и развъждането на елени лопатари в района, са я прибрали с надеждата да се появи ново поколение от тези красиви животни. Ние пък тайно се надяваме, че Лопатарка ще се появи отново през лятото и дано този път не е сама.

Продължихме към с. Киселчово да намерим бай Румен Бачочев. Още като паркирахме колата на центъра на селото, го видяхме да шета пред къщата си. Поздравихме го и му дадохме снимката. Той ни разказа, че вече има малки агънца и тъкмо е говорил с внучката си за тях, а тя чака с нетърпение лятото, за да им дойде на гости.

Следващата ни спирка беше с. Буката, където живее нашата приятелка баба Ана от Буката. За нея ви разказахме няколко пъти – за тъкането на родопските одеала и кичени халища и за сазът, на който много се е цонкало в селото. Много ни се зарадва и ни посрещна, сякаш сме и родни внуци. Раздумахме се за времето, за отдавна починалия и съпруг, за децата и внуците ѝ и обещахме пак да се видим, за да ни разкаже още за тайните на тъкането.

След като се разделихме с баба Ана, потеглихме към с. Гудевица. Оставихме колата на асфалта и се отбихме до бай Ангел. Подарихме му снимката с неговите овчици, а той много се изненада. Не ни остави да си тръгнем с празни ръце, колкото и да го увещавахме, че няма нужда. В крайна сметка се съгласи да ни пусне, след като приехме да ни даде от фасула, който е отгледал с жена си в градинката, а тя ни даде и сироп от череши, защото няма по-хубав сироп, от този който правят от тяхната череша.

След това се запътихме по „булеварда“ към къщата на дядо Тома и баба Добра. Сварихме ги да си говорят със съседката си баба Мария. Дадохме им снимките, а те толкова се развълнуваха. Баба Мария побърза да ни донесе нещо и то се оказа същата снимка, която бяхме приготвили да и подарим. Когато сме писали за нея, дъщеря и извадила снимката и ѝ я занесла. Както знаете бабите и дядовците по селата нямат FB, но това не им пречи да са информирани. Дядо Тома ни сподели, че когато сме публикували неговата история, получил обаждания от приятели от цяла България.

И този ден изпълни сърцата ни с щастие, защото то се крие в малките неща и в радостта да даряваш.




87 views0 comments