Search

Минчо Гърбелов - последния кехая в Коритото

Здравейте, приключенци!

Днес ще ви разкажем за последния истински овчар в Коритото.

Минчо Гърбелов от Смилян е потомък на стар овчарски род. Именно него и неговото стадо беше уловил нашия дрон на ливадите на опустялото село Марино. Решихме да го открием и да научим повече за него. Уговорихме си среща и отидохме един ден да пасем овцете с него и да си говорим за овчарлъка.

Срещнахме се на ливадите до Марино. Първо чухме кучешки лай и звън на чанове. След това се появиха появиха кучетата – четири големи каракачанки, които водеха стадото и бай Минчо яхнал каракачански кон. Овчарят ни каза, че ние сме първите хора, които среща тази година в Марино.

Седнахме с него на ливадите и се заговорихме. Бай Минчо се занимава с овце откакто се помни. За първи път баща му го пратил след овцете, когато бил едва 6-годишен. На 9, когато тревата около Смилян изсъхвала, сам водел стадото до тучните ливади около язовир Широка поляна, което е на около 150км. от Смилян. Цял живот е бил овчар. По време на създаването на ТКЗС-тата не се съгласил да му вземат стадото и близо 30 години си играл на „котка и мишка“ с властите. През зимите бил на полето, през летата в планината. Така в странстване с овцете е обиколил цяла южна България – от Пловдивско та чак до Странджа. При тези дълги преходи най му помагали еркичите. Сега сигурно се питате какво е еркич. Еркичът е най-едрия козел, който никога не се стриже. Еркичите носят и най-големите чанове с тегло от 4,3 кг. Тъй като чанът е тежък, на 15 дни се редуват два еркича да го носят. Те водят стадото и са много паметливи за маршрутите, по които минават. Имало е случаи когато овчарят забравял маршрута и тогава оставял еркичите да се ориентират – казва, че никога не са се обърквали.

Интересно е, че бай Минчо има пълна дизия чанове, и тези чанове заедно с еркичите му са снимани във филма „Време разделно“. Създателите на филма търсили в цяла България еркичи и чанове и накрая стигнали до Минчо. Той не искал да си дава животните, защото се съмнявал, че ще се грижат правилно за тях, но в крайна сметка се съгласил и Слава Богу!, защото филмът и емоцията от него нямаше да са същите.

Имало е времена, когато стадото му е наброявало 1600 овце, които сам пасял. Днес стадото му наброява около 100 каракачански овце собствена селекция. Казва, че където види хубава овца, не се пазари за цената. Смее се, че повечето овце са минали през багажника на колата му. Не ги дои защото, предпочита да се багнят два пъти годишно. Но това, което най-много ни впечатли бяха рогата на овните и еркичите. Оказа се, че той е един от малкото останали овчари, които могат да направляват посоката на растеж на рогата. Обясни ни, че още когато са малки рогата се пробиват с шило. После ги връзва с копринен конец и през 15 дни ги навива и направлява. Стегнати по този начин рогата се изправят в исканата посока и се навъртат като свредло.

Попитахме дали животните изпитват болка от тези манипулации, а овчарят отговори, че едно време са правили рогата с горещ качамак и рогът падал, а с неговия метод няма болка и резултатът е просто красота.

Говорихме си с бай Минчо, трудно ли е днес да си овчар и той ни каза:

„Държавата прави всичко да унищожи овчарите. Карат ни да ходим и да вадим една камара бележки, които не разбираме. Всички новости ги били качвали в интернет, ама чобанин от компютър разбира ли?“ . Замълчахме.

Гледахме величественото стадо с кучетата и мъката заседна като буца в гърлата ни, защото с Минчо Гърбелов, който е на 77 години, наистина си отива времето на родопските тьожки кехаи и техните еркичи големи като магарета, понесли чанове като камбани.

28.07.2021г.

801 views0 comments

Recent Posts

See All