Search

Овчарят Бисер Трампов ни показва как се стриже овца

Здравейте, приключенци!

Тази година Светлата седмица съвпада с Гергьовденските празници. По традиция на Гергьовден отдаваме почит на овчарите. Днес ще ви покажем нещо, което вече много рядко може да видите, дори и на село – ръчно стригане на овца. Нашият приятел Бисер Трампов от с. Могилица с удоволствие ни показа, как се прави.

Знаете ли кога се стрижат овцете? На пролет, но когато закука кукувицата – хем е знак, че времето се стопля, хем е и на берекет.

Бисер се занимава много години с отглеждане на овце. Разпитахме как се е научил така майсторски да стриже и той ни разказа. Когато бил млад все бил около възрастните хора, които отглеждали овце. Навремето един старец му предложил да го научи как се стриже, защото си е занаят и не се знае, кога ще му потрябва. Показал му човекът как се държи ножицата, как трябва да се плъзга по тялото на животното да не го нарани, пък и остриганата вълна да е качествена и овцата после да изглежда прилично. Така лека-полека се научил и днес е единственият по Коритото, който може да стриже с ножица. Вече с новите технологии, ни сподели той, е лесно – включваш машинката и готово.


Обаче все още го търсят съселяните му, че и хора от околните села да им стриже овцете. Истинският овчар трябва да може да стриже, и да дои, да помогне агънце да се роди, сирене да си направи.

Всичко това ни го разказа докато подстригваше своя коч – двегодишно голямо животно, цели 116кг., от породата Аваси. Показа ни и каква дебела опашка имат овцете от тази порода, която се цени заради месото и опашката си. Казват, че ястието от овча опашка било изключително вкусно.

Гледахме като омагьосани как сръчно движи ножицата и смъква руното на коча.

Благодарни сме, че ни показа това умение и ни разказа истории за овцете, а очите му грееха.

Бисер от дълги години е и овчар на селските овце. По Гергьовден овцете се събират за паша и той цяло лято е с тях по ливадите. Не е лека работата на овчаря – паша, доене, хранене, чистене, но той сподели че му е леко с овцете, защото ги обича.

Докато си говорихме с него си представих големите билюци с овце, който са се гледали в Могилица и докато се прибирали вечер от паша с копитата си вдигали толкова прах, че нарекли селото Тозбурун – Прашната могила.

Да са живи и здрави овчарите и овчиците по полята и дано се намери някой, който да продължи овчарския занаят.

04.05.2021г.

2 views0 comments