Search

Последният самарджия в Коритото

Здравейте, приключенци!

Днес ще ви запознаем с едно живо съкровище – дядо Мехмедимин Мехмедов на 96 години. Роден е в с. Могилица и е послдния майстор самарджия.

Ако се чудите какво е самарджия, това е майстор, който изработва самари. Самарът е вид седло, но с негова помощ се пренасяли и товари в онези времена, когато не е имало масово автомобилен транспорт. Тъй като нямало друг начин, хубавият самар бил от изключителна важност.

Попитахме дядо Мехмедимин как така се е заловил със самарджийския занаят. И той с удоволствие ни разказа. В семейството били седем деца, баща им починал млад и останали сираци. Мехмедимин се хванал аргатин при Агушеви, където е гледал крави, мулета, кози пилета. Спомни си за летните Агушеви конаци в Черешово и колко хубаво е било там. Когато тръгнал войник, стария Агуш го повикал, дал му пари и му казал, ако има нужда от нещо да го потърси, защото в противен случай щял да му се разсърди. Спомни си дядо Мехмедимин как Агушеви са се грижили за аргатите си и особено за него, защото останал сирак. А как захванал самарджийски занаят ще попитате.

Когато се уволнил от казармата, тъкмо създавали ТКЗС-тата. Тъй като в планината пътищата са трудни и се ползвали много мулета и магарета за превоз, се търсели самарджии. Повикали го в ТКЗС-то, намерили един стар майстор да го научи на занаята и така започнал. Правил е самари за мулета, магарета, коне, за невести и са го търсили от близо и далеч, защото се прочул с майсторлъка си. След като се пенсионирал си отворил малка работилница в Могилица, където работил до 80-тата си година. После самарите станали излишни, а днес с тъга може да отбележим, че младите хора не са виждали и не знаят какво е самар.

В изработката на самарите, както при всеки занаят си има майсторлък, но трябва и онова малко пламъче, което гори в душата на майстора. Дядо Мехмедимин ни разказа, че всеки етап от изработката е важен. Първо се взема мярка на мулето или кончето, защото самарът трябва да му е удобен. После се търси подходящо дърво, най-добре да е бук. От дървото се изработва „скелета“ на самара. После се попълва с меки работи – слама, плат и накрая се облича с кожа. Майсторът е използвал само естествен кожа, но то навремето е нямало и друга. Най-накрая е украсявал самара според вкуса и желанието, на този, който го е поръчал. Най-красиви били разбира се, невестинските самари. За сватба невястата е яхвала кон върху самар и след нея са вървели мулетата, натоварени с чеиза – било е епична гледка.

Много неща ни разказа дядо Мехмедимин, показани и потфейла който сам си е ушил, разгледахме снимки, поговорихме, посмяхме се и не усетихме как времето минава.

Използваме случая да благодарим на дъщеря му Марияна Семерджиева, че ни прие в дома си и на нашата приятелка Захаринка Узунова от Могилица, която направи тази среща възможна.

На дядо Мехмедимин желаем здраве и да има на кого да разказва спомените си.

30.06.2021г.

8 views0 comments