Search

Разходка до Гудевица или животът е хубав!

Здравейте, приключенци!

Днес ще ви разходим до Гудевица. Разказвали сме ви легендата за двамата братя създали селата Гудевица и Гоздевица. Единия християнин, а другия мюсюлманин, но братя, а братската обич е по-силна от всичко и така останали заедно – единия на единия, другия на другия баир. Двете села станаха много популярни преди около десет години с разказа на Георги Бърдаров „За петата ракия или колко хубав е живота“. А на нас Приключенците са ни любими, заради хората, които живеят там. В Гоздевица вече не живее никой и къщите тъжно чакат някой да ги навести, но в Гудевица…

Там са бай Ангел и жена му Злата – винаги ни е приятно да се видим с тях. И този път беше така. Когато тръгнахме към Гудевица, не се обадихме на никого и оставихме всичко на случайността. Спряхме колата на широкото до къщата на бай Ангел и решихме да се разходим нагоре из селото. Тъкмо бяхме закрачили към моста и някой ни извика. Ех, тази случайност! Беше бай Ангел, видял ни докато работи в градинката. Нямаше как, спряхме се да се видим и да си поговорим (тайничко се зарадвахме, защото се бяхме затъжили за него, но пък и не искахме да го притесняваме нарочно).

Седнахме за малко на пейката пред къщата, дойде и леля Злата. Разказаха ни как са прекарали зимата, колко гудевчани са се преселили в „по-добрия свят“, ама те още са тук. Разпитани ни бай Ангел за приятелите му от Сивино и дали сме ходили скоро натам. Отвърнахме, че не сме ходили, но планираме и непременно ще носим поздрави от него. Разделихме се с Бай Ангел и леля Злата и продължихме нашата разходка из селото. Докато изкачвахме стръмния „булевард“ чухме говор и смях, а след малко се показаха и виновниците за тях. Сварихме баба Мария, сестра ѝ Тода и комшийката Йорданка приседнали на един дувар да си почиват.


Поздравихме ги и ги попитахме как я карат. А те през смях ни отговориха, че тъкмо са заровили патетата и фасула и сега се чудят как да качат няколко торби с тор до къщата на баба Мария. Поогледаха ни и и на свой ред попитаха, ние пък къде сме се запътили, че в тяхното село нямало нищо интересно. А ние съвсем чистосърдечно им отговорихме, че сме дошли с надеждата да се видим. И се започнаха едни шеги и закачки, за стари баби, ама това си е наша приказка. Разделихме сме с веселата компания, фотографът ни нарами един чувал тор и поехме нагоре към къщата на баба Мария и после към църквата на Гудевица. Спряхме за малко на пейките до читалище „Бъдеще сега“ , разходихме се до аязмото на „Св. Илия“, измихме си очите за здраве, погледнахме зеления Ком и отново почувствахме величието на нашата планина. Колко хубав е живота!

09.06.2021г.

7 views0 comments