Search

Старата воденица в Сивино

Здравейте, приключенци!

Днес ще ви разкажем една история за забравеното минало и една воденица. Сигурно си спомняте нашата приятелка Ели от Горна Арда, показахме ви я при ваденето на вкусните родопски картофи. Та, докато си говорихме с нея, тя ни спомена, че е родом от Сивино и дядо и баща и са имали воденица, ако искаме да я видим.

Обадихме се на сестра и Зоя, за да уговорим среща и ето ни пак в Сивино.

Докато ни водеше към воденицата, Зоя ни разказа какво хубаво детство са имали на село. Минахме по пътечката към реката и я видяхме. Зоя и съпругът и Красимир се бяха заели да разчистят около воденицата, защото беше обрасла с храсти. Както се оказа, ние бяхме първите, които влизат в нея след като е била заключена преди 10 години.

Краси ни я отвори и ние влязохме. Всичко си беше така, както таткото на Ели и Зоя го е оставил. Зоя се хвана да чисти паяжините и през това време ни разказа спомените си за старата воденица.


Дядо и Братан Шукеров е бил дюлгерин на селото. Като млад хващал едно магаре и го вдигал на ръце над главата си, а бе кабадалия. Половината от къщите в Сивино са строени от него и негови приятели. Та този човек е в основата на създаването на воденицата. До нея водил широк път, който се превърнал с времето в пътечката, по която минахме. Всички от селото ходили на воденицата да си мелят брашно, булгур и трици за животните. Зоя ни разказа, че освен това воденицата е била основен източник на ток за техния дом, който се намира отгоре. Тяхната къща е била единствената в селото с ток и радио и цялото село се събирало да слуша новините у тях.

Водата за воденицата е била хваната от реката, чрез канал. С тръба е влизала във воденицата и задвижвала водещия камък. Посредством прости механизми може да се регулира силата на водата и да върти по-бързо или по-бавно, в зависимост от това колко едро брашно е трябвало да се смели. Казват, че няма по-вкусен хляб от зърното смляно във воденица. Водата е излизала от воденицата и се е събирала в малък рибарник, в който се въдели риби.


Сега воденицата е притихнала, не се чува шума на водата и тракането на воденичните камъни, но това е временно. Зоя и Краси планират да възстановят старата воденица като спомен за баща и. А по начина, по който тя ни разказа за нея и по любовта в думите и сме сигурни, че ще се случи.

26.11.2020

178 views0 comments