Search

Улица "Брюксел"

Здравейте, приключенци!

Някой наскоро ни беше казал, че Могилица е село от градски тип. Ако сравним Могилица с останалите села си е вярно – има три магазина, активно действащо читалище и клуб на пенсионера. Обаче си е село с история и тези думи ни предизвикаха да се впуснем в ново приключение и да открием могилишките потайности. Като приключенци, които вече повече от година обикалят по селата от Коритото, имахме самочувствието, че ги познаваме добре, обаче се оказа, че не е точно така.

Спомняте ли си Минчо Андонов, който разказваше за обичая предой, който ви показахме в началото на месеца. С него сме се срещали и по-рано в селото и той всеки път споменава за улицата, на която живее, че трябва да я видим, да напишем за нея, не за друго, ами защото се казва „“Брюксел“.

И така в един горещ следобед се запътихме към Брюксел. Нашият фотограф Вальо вече беше ходил при бай Минчо, за да уговорят подробности по снимките на предоя, но на мен ми беше за първи път. Когато паркирахме на една стръмна могилишка улица, си казах какво пък улица като улица. Вальо ме погледна, поусмихна се и ми каза „Брюксел“ е нагоре, още нищо не си видяла.

Така си беше. Сякаш попаднах в друг свят. Въпросната улица ни пренесе като машина на времето няколко века назад. Калдъръмена стръмна пътечка се виеше като змия между къщите. Уличката е толкова тясна, че никакво превозно средство не може да мине по нея – само човек или муле. Изкачвахме се по калдъръма, големите каменни къщи, като стражи ни наблюдаваха докато се изкачвахме. В един момент се задъхах, а на уличката не ѝ се виждаше края.

Оказа се, че къщата на бай Минчо е на края на улицата, на най-високото място. Тъй като му се бяхме обадили предварително, той и жена му Росица вече ни очакваха. Домакинята ни почерпи с домашен сок, който ни освежи след дългото изкачване.

Седнахме на пейката пред къщата и разпитахме бай Минчо за историята на улицата и защо се казва „Брюксел“. Преди години, когато сменяли имената на улиците, в кметството оставили списък с имена, жителите да изберат и предложат как да се казва улицата им. Останала тази и избрали името „Брюксел“, нали сме в Европа.

Днес на „Брюксел“ постоянно живеят 12 души заедно с бай Минчо и жена му. Тъй като доста се поизморихме докато стигнем до тях, съвсем естествено ги попитахме как се справят с пазаруването например. Бай Минчо се засмя и каза, че си имат магаре на име Марко и когато пазаруват повече неща, слизат до центъра с него. Той е запазил и автентични кошове за пясък, сено, зърно, който са били неизменна част от селския бит, когато не е имало камиони, а днес ги ползва за да си пазаруват и пренасят по-тежки неща.

Починахме, насладихме се на гледката пред нас, похвалихме домакините за великолепната градина с фасул и картофи и стана време да си ходим. Бай Минчо и леля Роси ни изпратиха на вратата и ни поканих да ги навестим пак. Обещахме да се видим и отново и поехме надолу по улица „Брюксел“.

Ако и вие искате да се върнете назад във времето, непременно попитайте в центъра на Могилица да ви упътят към улицата. Само така ще имате възможност да се потопите в автентичната обстановка на родопско село с калдъръмена улица и големи каменни къщи.

19.07.2021г.

13 views0 comments