Search

Художникът Джон от Ухловица

Здравейте, приключенци!

Разказваме ви за нашата среща с Джон Паркър. Той е единият от двамата жители на с. Ухловица. Джон е художник и от шест години живее в България.


Първоначално си купил къща в едно търновско село, където е останал за около две години. Там обаче не му харесало особено и бил изправен пред дилемата дали изобщо да остане в България или да търси друго място за вдъхновение. Помислил малко, Отворил картата на България и погледът му се насочил към Родопите. Започнал своята обиколка от източната част на планината, стигнал до Смолян, обиколил селата по Коритото и вече знаел, че е намерил своето място. Още в момента, в който видял селото, къщата, гората и планинските била, усетил, че това е мястото, на което принадлежи и не иска да бъде никъде другаде, а само тук, където е живял Орфей.

Покани ни в своето студио, където както ни сподели за първи път в живота си има свободата да рисува това, което той иска, което той чувства. Разказа ни, че винаги е знаел, че иска да рисува, още от дете и това до голяма степен предопределило неговия професионален път. Работил е 30 години в сферата на изкуството и декорацията в Лондон за едни от най-известните и богати хора в света. В един момент обаче си казал, че не иска да работи повече за другите, вътрешното му усещане било ,че е време да твори нещо свое.



И ето ние сме в неговото ателие на 3000км. от Лондон, в едно забутано родопско селце и разглеждаме неговите авторски картини. Гледах картините, възхищавах се на майсторството на четката и дори тайничко му завидях за таланта.

Попитах дали продава картините си, а той с типичната английска прямота ми отговори, че не му харесват достатъчно и ги гори в огъня. Буквално думите му бяха „Все едно да се опитам да ти продам кола, много хубава кола, но без двигател“.


Накрая го попитахме как намира живота в Родопите, а той ни отговори така: В тази планина има магия, вдъхновение, свобода и доброта във хората, както никъде другаде. Е, може би като в Рио де Жанейро и там хората са толкова мили и добри като хората в Родопите.

А за това дали е самотен, Джон с усмивка сподели, че не е. След шумния Лондон, тук е намерил покой и тишина. Компания му правят кучето Бо, което се появило със счупено краче, той го излекувал и още е изненадан, че Бо решила да остане при него. От време на време на гости им идва и една котка, за която Джон каза: тя е селска котка, оправя се сама, понякога я храня, а тя за благодарност лови мишки.

Щастлив е с това, което има - покрив над главата, храна и величието на планината, в която е намерил дом.

24.11.2020

97 views0 comments